Добре дошли на неделната ми фоторазходка из центъра на София.
София е едно бижу, което трябва да пазим. Днес си подарих удоволствието – без да бързам да се разходя из централната градска част и да снимам някои от емблематичните сгради на столицата. Неделя позволява да получим снимки с малко, или никакви хора. Да се насладим на архитектурата от края на 19ти и началото на 20ти век.
Да разгледаме архитектурни детайли и да усетим духа на архитектурните ансамбли в центъра. София има доста добри архитектурни ансамбли, които са строени още в края на 19ти век, и са достроявани или реновирани след втората световна война. Както знаем София е пострадала доста от бомбандирпвките и това дава възможност в центъра да се строи и в средата на 20ти век.
Ларгото е един типичен пример за това строителство. То е строено, така че да се вписва максимално със старите сгради, но с типичните за строя големи размери.
Друг интересен феномен, който можем да видим е разделянето на градската градина и построяването на бул. Цар Освободител. По-късно пред двореца е обособен и паркинг, обслужващ близките административни сгради.
Следваща стъпка в разходката ми е площад св. Неделя. Този сакрален площад, в центъра на София също е компрометиран от паркинг. Този паркинг е една доста груба намеса в градоустройството, но пък временното затваряне на част от булевард Мария Луиза пред катедралата води много голям човекопоток около църквата. Чува се всякаква реч и можем да видим доста туристи.
Булевард Витоша е най-добрия пример, който София има – за работеща пешеходна зона. От последната снимка можем да видим колко почернял от хора е булеварда и колко живот блика там.
Тук е момента да се замислим – кое е по-ценно – бързото придвижване между кварталите през центъра и удобните за паркиране места или развитието на историческата част на града като такава – с нейните малки сгради, улички кьошета, кафенца и градини.
арх. Н. Сергиева